Европа все по-ясно осъзнава, че зависимостта ѝ от чужди облачни услуги, изкуствен интелект и дигитална инфраструктура вече не е само технологичен въпрос. Тя има икономическа цена и се превръща в риск за сигурността – особено когато от същата инфраструктура зависят енергетика, здравеопазване, телекомуникации и публични услуги.
Именно тази промяна в разбирането за технологичен суверенитет беше във фокуса на дискусията „Reinventing Europe’s IT Sovereignty: Building the Digital Backbone of the Future“ по време на SEE FORWARD SUMMIT 2026, на който Economic.bg е медиен партньор.
Според Вероника Димова, Senior Legal Consultant в Ernst & Young Law Partnership, проблемът е, че значителна част от дигиталните услуги, които Европа използва всекидневно, се разработват, хостват или управляват извън Европейския съюз и попадат под различни правни режими. В момент на геополитическа криза това може да означава зависимост от решения, върху които ЕС няма пълен контрол.
Представете си какво би означавало, ако достъпът бъде прекъснат“, каза тя, давайки за пример инфраструктурата, от която зависят енергетиката, здравеопазването и ежедневните дигитални услуги.
По думите ѝ, Европа плаща около 264 млрд. евро годишно за използването на чуждестранни облачни услуги – ресурс, който при наличие на конкурентна европейска екосистема би могъл поне частично да остане като инвестиция в рамките на ЕС.
От сървърите към националната сигурност
Това променя и ролята на дейта центровете. Те вече не се разглеждат единствено като физическата инфраструктура зад интернет и облачните услуги, а като част от критичния дигитален гръбнак на икономиката. Цветомира Христова, Country Managing Director на Accenture Bulgaria, подчерта, че технологичният суверенитет не се свежда до въпроса къде се съхраняват данните.
Не става дума само за това къде се намират данните, а дали критичните услуги могат да продължат да бъдат предоставяни при критични ситуации – кибератаки, прекъсвания на веригите за доставки и други сътресения“, каза тя.
Затова зад дигиталната автономия стоят не само сървъри и софтуер, а електроенергия, водоснабдяване, комуникационни мрежи и хората, които могат да разработват и поддържат технологиите.
По думите на Христова европейският бизнес също все по-ясно вижда проблема. Данни от проучване на Accenture, цитирани от нея, показват, че 65% от компаниите в Европа признават, че нямат необходимата технологична автономия и трябва да инвестират в европейски системи и AI решения. В същото време около 57% посочват, че не могат да разчитат изцяло на европейски технологии, защото необходимите алтернативи все още не съществуват във всички сегменти.
Точно тук се появява и един от основните парадокси пред ЕС – Европа иска да намали зависимостта си от чуждестранните технологични гиганти, но все още не разполага с пълния набор конкурентоспособни собствени решения, с които да ги замени.
Регулация, която трябва да създаде пазар
Отговорът на Брюксел постепенно се разширява отвъд правилата за самите AI модели. Според Вероника Димова от E&Y новият европейски подход поставя все по-голям акцент и върху инфраструктурата – кой я контролира, под каква юрисдикция се намира и дали трети държави могат да получат достъп до нея.
За определени критични сектори това ще означава значително по-високи изисквания към доставчиците. Идеята е държавите и операторите на критична инфраструктура да могат да използват услуги, за които има гаранции както за технологичната сигурност, така и за контрола върху тях.
Ако нямаме автономия върху дигиталните услуги, на практика нямаме автономия и на ниво държава или Европейски съюз“, обобщи Димова.
Подобни правила могат едновременно да ограничат част от сегашните доставчици и да създадат нов пазар за европейски cloud компании, оператори на дейта центрове и разработчици на решения за киберсигурност.
Цветомира Христова от Accenture Bulgaria вижда именно тук възможност. По думите ѝ стремежът на Европа към повече собствен капацитет ще ускори развитието на дейта центрове, а с тях и на цялата инфраструктура и вериги за доставки около сектора. Без достатъчно специалисти Европа няма как да изгради реална дигитална автономия, посочи още тя.
Но Европа има още един проблем – времето
Европа обаче рискува да се концентрира върху регулацията в момент, когато основният ѝ проблем е технологичното изоставане спрямо САЩ и Китай, обърна внимание Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology.
Особено уязвими са стартъпите. „Когато имаш стартъп, компанията обикновено е пълна с инженери. Когато имаш голяма компания, тя има армия от адвокати“, каза Димитров. Според него сложните регулаторни и сертификационни режими могат по-лесно да бъдат понесени от големите корпорации, докато за по-малките технологични играчи се превръщат в допълнителна бариера.
Неговата теза е, че Европа има нужда едновременно от суверенитет, мащаб и скорост – и ако постигне само първото, няма да реши проблема.
Ако се опитаме да постигнем само суверенитет без мащаб и скорост, няма да стигнем дотам“, предупреди той.
Димитров даде и пример с ефекта на AI върху производителността в собствената си компания – задачи, които преди няколко години биха изисквали десетки инженери и години работа, вече могат да бъдат изпълнени за няколко седмици или дори дни. Това според него показва колко бързо се променя конкурентната среда и защо европейските процедури не могат да се движат със старото си темпо.
А къде е България?
За България тази промяна отваря възможност, но не я гарантира. Цветомира Христова посочи страната като потенциален бенефициент от търсенето на европейски технологични доставчици, специалисти и инфраструктура. Новите изисквания към критичните системи могат да създадат търсене за компании в областта на облачните услугите, AI и особено киберсигурността.
Но привличането на по-големи инвестиции в дейта центрове ще зависи и от фактори извън IT сектора – наличен енергиен капацитет, свързаност, вода, достатъчно специалисти и най-вече скорост на административните процедури.
България ще трябва да адаптира и собствената си регулаторна рамка. В края на дискусията Димова посочи, че се подготвя нов национален законопроект, който освен прилагането на европейските правила за AI разглежда и въпроса за технологичния суверенитет и рисковете за националната сигурност при използването на технологии от трети държави.
Така европейската битка за дигитален суверенитет постепенно се измества от абстрактния разговор за това къде се намират данните към много по-практичния въпрос – кой притежава и контролира инфраструктурата, без която икономиката вече не може да работи.
За България въпросът е дали ще успее да се включи като част от изграждането на тази инфраструктура – или отново ще остане предимно неин потребител.
Прочетете още
Източник: Economic.bg
